За БОГ, Доброто, Злото и Новия световен ред

Не знам, понеже напоследък много мисля (само да не стане „една патка мислила, мислила и умряла:), та  започвам да си задавам разни въпроси. Не се превръщам в автор на велика теория, дори не бих нарекла това статия. Просто си мисля…

Голяма част от хората смятат, че Бог е несправедлив. На пръв поглед, особено като прочетеш Стария завет няма начин да не си го помислиш. Обаче има един такъв момент: Справедлив според кого и по чии закони? Ами по нашите! Всъщност, ние сме тези, които натоварват Бог с очаквания и се разочароваме, когато той не е такъв, какъвто ние искаме. А всъщност той е това, което е – Създателят на Вселената. Сиреч, всичко там си е негово – законите, притежанието, принципите, поощренията, наказанията – всичко. Длъжно ли е съществото, което създава и управлява всичко да се съобразява с мен? Съвсем не. Даже не знам, защо ми обръща внимание:) Че ние даже децата си възпитаме като им забраняваме разни неща и ги наказваме, ако не ни слушат. Дразним се, когато повтаряме по сто пъти едно и също и от това също произтичат наказания. Ами и във вселенски план е така – от една страна ние сме творение, а от друга деца. Т.е. и в двата случая не сме в позицията да предявяваме претенции. И така: кой е казал, че Бог е съвършен? И какво впрочем е съвършен? Така, както той си представя нещата, вероятно те са съвършени – има и добро и зло, и ред и хаос, престъпление и наказние.

Защо тогава трябва да има Добро?

Ами за да има ред. Доброто според мен играе ролята на регулатор. Доброто влиза в ролята на закона, който трябва да се спазва, ако искаме да има ред. Нарушаваме закона, получаваме наказание. Толкова е просто!

Защо Бог допуска злото?

Според мен Бог няма проблем със злото, стига да не нарушава реда. И ако става така, той не премахва злото, а тези, които са прекалили. Философията е: „Ако се покаже милост към нечестивия, той пак няма да се научи на правда” (Исая 26:10). И отново, за да има регулация, в миналото са създадени държави, които да внасят порядък в човешкото съществуване. На някои от тези владетели Бог е помагал лично –  израелски царе, Дарий, Кир, дори някои вавилонски. За да се установят силни правови държави. При това това е ставало без оглед на многото жертви – т.е. приема се, че е по-добре да има жертви и добър краен резултат, отколкото да няма жертви и крайният резултат да е лош. Дори да приемем тезата, че сме експериментална планета, на която има зло, пак принципът е същият: „Да използваме планетата Земя, за да покажем, че експериментът не действа, нищо, че милиарди хора ще загубят живота си.” Истината е, че една планета във Вселенски план може би наистина е оправдана загуба.

Чий е Новият световен ред?

И сега стигам до оголването на чувствителния нерв. Ами ако Новият световен ред не е пъклен план на силите на Злото, а божествен опит да се вкарат нещата в ред? Да се пречисти планетата от всичко излишно и да започне да функционира нормално? Ами ако илюминати всъщност изпълняват Божествения план? Само се питам:)

А какво става с тези, които разчитат на Любовта и Доброто, за да развият енергийните си тела и чакрите в частност?

Ами като се замислиш, да, любовта и добрите мисли са начинът да си повишиш вибрациите, обаче историята познава много хора, които имат негативни нагласи и впреки това са на високо ниво на развитие – значи има и други начини. И има хора, които ги владеят. И ако това не пречи на общия план, Бог ще допусне съществуването им. Както го е правил досега.

И какво тогава да правим всички ние? Как да живеем оттук нататък, ако това е така?

Ами както сме живели досега – спазваме правилата, защото ако не го направим това е грях. Пазим телата и мислите си от болкуци, за да вибрираме във високи честоти. Живеем с вяра в мъдростта на Бога, защото редът, който той създава съхранява баланса; не се мислим за велики същества, защото дори и да стигнем определено развитие, пак няма да стигнем Бога; спираме да задаваме въпроси, на които и да получим отговори, какво от това? И така… животът си върви:)

Знам, че това не са съвършените разсъждения, знам, че във всяко едно нещо трябва да се вникне в дълбочина, но все пак си заслужава да помислим и върху тази теория.

 

Реклама